Трансфери, подготовка, коментари, всичко както си му е реда. За пръв път от години в ЦСКА цари оптимизъм и ентусиазъм. Фенове, футболисти, собственици, всички изглеждат доволни от случващото се и с нетърпение очакват новия сезон. Причини наистина има, не са малко, не са и маловажни. След идването на Радуканов ЦСКА наистина се промени.

ЦСКА наистина бе най-добрия през втория полусезон, усетиха го и на „Герена“. После последваха може би най-качествените трансфери през последните 3,4 години, Радуканов е оставен на спокойствие, момчетата са зад него и му вярват. Тук обаче, идва най-важния въпорос…до кога? Този филм сме го гледали десетки пъти и всеки път свършва по един и същ начин. Какво ще се случи, ако започнем сезона с 2 загуби? Псувни по трибуните, спекулации в медиите и дните на Радуканов са преброени. Идва следващия, а с него и месец спокойствие.

Месец през който Радуканов ще бъде първо оплют, а после забравен. Кой и как реши, че в ЦСКА треньорите нямат право на загуба, на грешка, на време? Кой и как реши, че в ЦСКА вина носи винаги и само треньора и с махането му всичко ще се оправи. Може би защото така е най-лесно... Крайно време е да приемем треньора за част от отбора, независимо дали е Радуканов, Пенев или Дочев. Не е нормално след всеки слаб мач да се коментира единствено и само оставката му. И докато медиите винаги ще наливат масло в огъня, ние феновете можем и трябва да спрем това абсурдно лутане, което продължава години наред.

Съзнаваме или не, ние сме тези, които сменяме треньори. Време е да покажем, че с сме израснали и можем да гледаме трезво на нещата. Време е да застанем зад отбора в истинския смисъл, не на думи и чрез трансперанти. И някога успехите ще дойдат, а заслугата ще бъде наша.